BMW E34 Touring е колата, с която се возя от няколко години, и за която от известно време с помощта на приятели и познати, за което съм им изключително благодарен, сглобявам кит за центробежен, механично задвижван компресор Rotrex. Моделът на компресора е C38-61 – най-малкия от най-голямата фамилия. От около месец вече частите са монтирани под капака и между служебните возения правя и по някоя друга предпоследна промяна.
Предполагам много от вас имат информация що за компресор е Rotrex, затова няма да му описвам техническите параметри, ами ще сложа няколко интересни картинки, пък ако някой го интересува нещо конкретно, нека пита:
Аз въртя през шайби 142мм на коляновия вал и 85мм на компресора. Това прави малко под 81.500 об/мин на компресорното колело при 6500 об/мин на двигателя, ако не отчитаме еластичното приплъзването в ремъка, което обикновено е около 2-3% при максимални обороти ако дължината на ремъка е подбрана добре и обтегача е в правилно положение и опъва оптимално.
Тръбите, които съм използвал от компресора до дроселната клапа са 63х1,5мм, алуминиеви, с готови колена от магазините за тунинг компоненти. От въздушния филтър до входа на компресора съм използвал последователно 80х2 алуминиева тръба, 80мм дебитомер от М52В28 (328i), оригиналнен гофриран маркуч от Е36 325, 76мм алуминиево коляно с разклонение за байпасния клапан. Входът на компресора е 76мм, а изходът 63мм.
Байпасният клапан е 38мм със светъл отвор 33мм и е свързан непосредствено преди дроселната клапа, подавайки рациркулирания въздух след дебитомера и преди компресора.
Използвал съм инжектори от М52В28 с дебит (реално измерен) около 225 сс/мин при 3,5 бара. Аз ги карам на 3,0 бара и прогнозният им дебит е 208 сс/мин, което е достатъчно към момента за напояването на цилиндрите при 1,0 бара налягане в пълнителния колектор малко над 6000 об/мин. Използвам стандартната електроника на колата – Siemens MS40.1, която е ремапната, но предстои още малко работа докато довършим всички настройки, които имаме намерение да променяме.
Това понастоящем изглежда по този начин, като предстоят още няколко промени:
До вчера карах с рестриктор на входа на компресора (наподобяващ блендите на група А рали автомобилите) с размер 34мм. Налягането с него беше както следва:
2100 об/мин – стрелката се отлепва от нулата
3000 – 0,2 бара
4000 – 0,35 бара
5000 – 0,5 бара
5500 – 0,55 бара
6000 – 0,5 бара
След демонтирането налягането се промени както следва (към момента е приблизително, по-натам ще кача лог на налягането):
2100 об/мин – стрелката се отлепва от нулата
3000 – 0,25 бара
4000 – 0,4 бара
5000 – 0,6 бара
5500 – 0,7 бара
6000 – 0,85 бара
6300 – 1.0 бара
Към момента двигателят все още не е отварян, но само бъдещето ще покаже колко дълго това ще е така... предвид степента на сгъстяване от 11, очаквам изненада във всеки един момент. Съвсем скоро, когато съм готов с крайния вариант, ще се кача на дино за да си сверя часовника, но предвид че не гоня някакви конкретни резултати всякакви цифри ще ме удовлетворят.
Слагам снимки от процеса на подготовка на частите с кратки коментари (снимките са качени в picbg.net и може би извън България ще има проблеми със зареждането им)...
Интеркулерът е със сърцевина 550х230х65 с преправени и преместени вход/изход на 63мм
Рециркулиращият клапан:
Захващането на компресора към двигателя:
Тръбните пътища в процес на обмисляне:
Казанчето за хидравликата на волана мина през няколко варианта докато намери своето ново място под капака:
Тръбите в по-краен етап... оказа се невъзможно да преодолея дехидратора на климатика (под десния фар) с алуминиево коляно поради твърде големия радиус на завой и затова минах на силиконово коляно, което има значително по-малък такъв:
След окончателно заваряване и прахово боядисване (благодаря на Добри, VGZ):
Подготвих и CAD файл за лазерна изрезка за дифузора на интеркулера (1,5мм алуминиева ламарина), дълга е около метър и половина, както и на „кутията на въздушния филтър” (благодаря на Андрей, ТОМСАТ):
Докато стигна до тази форма обаче бях направил вече два предварителни варианта и не ми хареса нито един от тях.
След окончателните корекции кутията стана ето това (прорезите между отворите служат за да може тази иначе доста твърда алуминиева ламарина да се огъва на ръка... 1,5мм ми дойде твърде трудно за ръчно огъване):
Временно покарах с монтиран интеркулер и запушени тръби, около 3 месеца, като междувременно следях за наличие на проблем с охлаждането на двигателя предвид монтирания интеркулер пред водния радиатор. Не че очаквах да има проблем де...
Започна да ми сълзи в определен момент маркуча, който подава масло към клапана на VANOS-а, и докато го сменях, демонтирах и цялата маслена конзола за да пробия резби и монтирам възприематели за температура и налягане на маслото.
Въпреки, че чугунените колектори нямат бъдеще в този двигател, свалих ги и тях за да навия резба за широколентова сонда и термодвойка за температурата на отработилите газове.
Уредите към тези възприематели са от X-Line серията на STRI gauges – единствените, които светят амбър и са на приемлива цена (тук са пробно монтирани, ще има промени и по тях):
Това е... предстоят по-натам други подобрения, но те ще бъдат по всяка вероятност върху другия ми двигател М50В25 Non-vanos, когато наближи момента ще стане дума и за тях.
Ако има въпроси ще се опитам да давам смислени отговори...